Буран
Опасенията на Съюз на съветските социалистически републики през 1974 година са основателни – Съединени американски щати желае да употребява галактическата совалка за военни задачи. Съветското държавно управление е обезпокоеното от това. Ракетните инженери стартират подробно да изследват американската технология планувана за совалката. Работата върху сходен план е поверена на Неправителствени организации Енергия. Човекът, който оглавява програмата е Глушко – незабавно откакто Н1-ЛК е спрян и Мишин престава да бъде глава на бившето ОКБ-1.
Скоро след започване на изследванията се схваща сигурно, че Съюз на съветските социалистически републики в действителност няма технологията да копира дизайна на Съединени американски щати!
Първо, Съюз на съветските социалистически републики няма опит с огромни твърдогоривни ускорители, изключително сегментирани бустери, каквито ще употребява Съединени американски щати. Такива ускорители са съставка от дизайна на американската совалка. Те обезпечават над 70% от силата нужна за постигане на околоземна орбита.
Второ, създаването на течногоривни мотори със затворен цикъл, изключително такива, работещи с водород и О2 са надалеч под опциите на руска Русия!
Тези основни проблеми карат Глушко да търси различен вид. Относно първото, което загатнах – течногоривни ускорители от двете страни съставляват добра концепция. Що се отнася до течногоривните мотори, макар че Глушко счита, че те могат да бъдат създадени в период, то остава казуса за тяхното преработване. Нека да не забравяме, че Съюз на съветските социалистически републики няма опит с водорода като ракетно гориво и това е една от главните аргументи, които способстваха за отпадането на страната от лунната конкуренция.
Алтернативният вид води до промени и в цялостния дизайн. Ако моторите няма да бъдат рециклирани и употребявани неведнъж то няма потребност те да бъдат интегрирани в самото тяло на совалката ( орбитъра ). По тази логичност совалката ( орбитъра ) не е наложително да се намира в профил на ракетата, а може да се инсталира на върха както всеки различен галактически транспортен съд. Резултатът е Вулкан и дава отговор на класическия руски дизайн.
Освен тази идея са проучени още три разновидността. Ясно е, че предпочитан ще е този, който е най-точно копие на американската совалка. Американската защита е избрала единствено един от над 64 разновидността и очевидно има за какво, а Съюз на съветските социалистически републики би трябвало да се придържа прецизно към него.
Инженерите от Неправителствени организации Енергия не утвърждават този вид. Знае се, че създаването на хвъркат косически транспортен съд изисква деликатно изчисление на аеродинамичните характерности, че прибавянето на крилата значи прибавяне на още маса към потребния товар. Те избират безкрилен галактически транспортен съд, а кацането няма да се прави по сходен на американците метод, а чрез парашути и спирачни ракетни мотори.
Въпреки това целите са си цели – дизайна на Съединени американски щати би трябвало да бъде заимствуван оптимално. През февруари 1976 държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики издава декрет за разработка на хвъркат галактически транспортен съд, състоящ се от орбитален аероплан, ракетни степени, система за навигация, стартова площадка и площадка за кацане. Проектът получава кодовото име Буран.За основен конструктор е определен Садовский, за основен дизайнер – Коляко, а за създаването на орбиталния аероплан – Цибин. Неправителствени организации Енергия има за задача да построи течногоривните бустери, а Косберг ще създава мотори работещи с течен водород по концепцията на Глушко. Челомей пък ще продължи да създава план, въпреки че той би трябвало да има впредвид обстоятелството, че неговата работа не е предпочитана.
Съветската совалка Буран – фотография, оповестена от НАСА
През Юни 1976 година разрботката на орбиталния аероплан се трансферира върху новосъздадено бюро – Молния със основен дизайнер Лозинский. След многократни изследвания се стига до решението Буран да стои латерално ( също както американската совалка ). Водородните мотори няма да бъдат интегрирани в самолета, за разлика от американската совалка. Новият дизайн лимитира някои от опциите на ракетата-носител с име Енергия и я прави по-неизгодна от концепцията Вулкан, само че все пак остава във границите на опциите й сполучливо да извежда галактическия аероплан.
С това чертежите завършват. Плановете плануват започване на създаването а резултатът би трябвало да е първи полет на Енергия през 1983 година. Доготава обаче плочките на Буран още няма да са подготвени и Енергия ще лети с макет на совалка. До 1984 година полетите ще са безпилотни, по-късно ще станат пилотирани, а през 1987 година ( седемдесетата годишнина от основаването на Съюз на съветските социалистически републики ) ще бъдат рутинни.
Скоро стартира нова полемика по отношение на това какво ракетно гориво ще бъде употребявано. Отново се повдига въпроса за разработка на твърдогоривни ускорители. Липсата на опит с такива води още веднъж до отхвърлянето им. Докато Съюз на съветските социалистически републики прохождаше в космонавтиката при започване на 60-тте години Глушко е парадирал с дизайна на токсични хидразинови мотори, които могат елементарно да бъдат съхранявани. Целта на Глушко е била да отхвръли дизайна на Корольов за керосинови мотори. Истинска изненада е, че по време на създаването на Буран Глушко се връща на ненавижданите от него Корольови мотори! Но Корольов от дълго време е мъртъв, а Н1 е неуспех. Така че Глушко нищо не губи.
Водородните мотори въпреки всичко остават включени в плана като част от главната степен. Преразглежда се това решение за следващ път и се спекулира дали могат да бъдат употребявани също керосинови мотори ( както за страничните бустери ), само че защото Буран оптимално би трябвало да наподобява на совалката не се стига до никакво решение в интерес на керосиновите мотори.
Разработката на водородните мотори РД-0120 не страда от основни проблеми. Но керосиновите мотори на ускорителите се оказват призрачен сън. Тъй ненавижданите от Глушко мотори му предизвикват главоболия – по какъв начин може да ги направи постоянни и надеждни? Той взема решение да употребява четири горивни камери, захранвани от обща турбопомпа. Високата температура и огромното налягане в камерите изисква качествено изстудяване, което е подобен проблем, че на моменти наподобява нерешим. Министерството оказва напън върху Глушко – той може да загуби работата си, само че Глушко съзнателно пази хората си и позволява проблемите.
Ракетната степен Блок А 11С25 или бустерите след това са поверени на КБ Южное, Украйна. Предвиждало се е да бъдат за многократна приложимост и да бъдат рециклирани най-малко 10 пъти, само че и в този момент не знаем какви са били проектите за превоз назад в базата. Примерно Съединени американски щати извличат бустерите от океана чрез два огромни лайнера.
През 1979 година модел на ракетата е доставен в Байконур за проява. Продължаващите проблеми с керосиновите мотори тормозят Южное. На този стадий планът изостава с графика. Ясно е, че е неуместно дори да се позволява, че първият полет може да се състои през 1982 година с тези механически проблеми. Поне през 1982 година е подготвен транспортен аероплан, който е в положение да доставя структурните детайли за градеж на макет на ракетата-носител в автентичен размер. До края на 1983 година макетът е подготвен и са извършени разнородни проби.
Заради ограничавания в товароподемността на транспортния аероплан частите на самия орбитър Буран ( не на ракетата-носител ) е трябвало да бъдат доставени в недовършен тип на космодрума Байконур. Макетът ОК-МЛ-1 идва на космодрума в края на 1983 година. Той е употребен за проби свързани с държанието на стартовата площадка.
През 1985 година се организират първите проби на моторите на ракетата-носител ( Енергия ). По време на първия тест моторите са спряни още на втората секунда поради проблем с турбина на мотора. Това довежда до спомагателни проблеми свързани с източването на гориво от ракетата и екип работи с риск за живота си в продължение на 55 минути на стартовата площадка. Накрая екипът свършва работата си сполучливо. Вторият тест на ракетата е сполучлив, моторите горят в продължение на 390 дни. Тестът е оставил града Ленинск за 10 дни без вода, с цел да може тя да бъде употребена за охлаждането на гигантската система..
До януари 1986 година излиза наяве, че планът, изоставащ с цели 3 години от график, няма по какъв начин да бъде приключен. Многобройни проблеми свързани с асемблирането на орбитъра Буран водят до образуването на три тима – първият, отдаден напълно в завършването на орбитъра Буран, вторият, отдаден напълно в работата по Енергия дотам, че ракетата да може да лети най-рано ( даже и без совалката ), третият, отдаден напълно върху цялостното асемблиране.
Първият потребен товар за Буран, модулът 37КБ е сполучливо доставен в Байконур през февруари 1986 година. Този модул е сходен на модула Квант, употребен на орбиталната станция Мир. Инсталацията е сложна, както и при американската совалка, само че в резултат на увеличение на личния състав работата приключва сполучливо. Проблеми с един от горивните мотори на Буран заплашва да отсрочи полета, само че казусът се оказва софтуерен, а не хардуерен.
През Август-Септември същата година са извършени още проби за изстрелването на ракетата Енергия без Буран. Всъщност, името Енергия се дава от Глушко малко преди самото изстрелване. Енергия би трябвало да достави руската военна безпилотна станция Полюс. Следващите полети на ракетата се плануват да бъдат със самата совалка – Буран, и единствено първият от тях би трябвало да бъде безпилотен, останалите – пилотирани.
На 11 май 1987 година Енергия излетява след единствено едно отсрочване в резултат на механически проблем. Ракетата се държи добре и доставя Полюс в Космоса, само че софтуерен проблем води до неуспех на военната задача. Тъй като казуса касае единствено спътника Полюс, само че не и ракетата Енергия, счита се, че тя е подготвена за полет със самата совалка.
Остава единствено едно – да се потготви Буран. Два полетни разновидността са планувани – единият ще изисква престой в Космоса цели три дни, а другият – единствено две обиколки към Земята в границите на часове. Тридневният полет изисква тест на всички системи, до момента в който късият изисква единствено главните системи и орбитърът може да лети без горивни кафези, без освобождение на радиаторите, без отваряне на багажника и прочие.
Докато дебатът кой от полетите ще бъде извършен, въпросът се отнася към руското държавно управление. Писмото, изпратено до такава степен твърди, че първият полет в орбита би трябвало да е пилотиран, както американския, с космонавти на борда Волк и Леонов. Накрая след доста дрязги и препирни се взема решение – полетът ще е безпилотен, по късия маршрут.
На 23 октомври 1988 година Буран отива на стартовата площадка. Стартът се планува за 29-ти октомври, само че 51 секунди преди самото запалване на моторите софтуерен проблем води до прекъсване на процедурите по назад преброяване. Софтуерният проблем е изчистен и нова дата се слага – 15-ти ноември 1988 година. Въпреки мощните ветрове и снежната стихия на този ден Буран излетява!
15 години разработка и триумф за Съюз на съветските социалистически републики! Всичко протича съвършено, и совалката навлиза в орбита с перигей от -11 километра и разцвет 154 километра. На разцвет Буран си включва моторите и орбитата става с параметри 251 километра перигей и 260 километра разцвет – съвсем кръгова.
206 минути след старта Буран се завръща на Земята. Гигантската структура каца в изцяло заможен режим и това е мотив за Съюз на съветските социалистически републики в действителност да се гордеят с достижението си!
Кацането на Буран – фотография, оповестена от НАСА
Но триумфът е припрян. Буран в никакъв случай не полита още веднъж – нито в безпилотен режим, нито с хора на борда. Съветският съюз демонстрира сигурни признаци на раздробяване, и проектите на страната да възвърне озоновия пласт, да колонизира Луната и Марс в никакъв случай не се реализират. Проектът в никакъв случай не е спрян публично, само че в резултат на неналичието на пари за него се приказва все по-рядко и по-рядко и изцяло изчезва от бюджета на държавното управление през 1993 година.
Източници: Уикипедия, Естрънотикс.ком
http://www.space-bg.org
